24 окт. 2020 г., 08:07

Без теб

587 1 0

Спи света забулен в мрака,

в тази страшна тишина.

Спи, а в мен надеждата те чака

и не може да заспи сама.

 

Страх ме е, че утре сутрин

щом отворя пак очи,

в пролетната светла утрин

мисълта за теб ще ми горчи.

 

Всяка дреха, всеки спомен

взел от мене цял един живот.

И оставил ме самичък и бездомен..

Без имане, без имот.

 

Всяка моя нова стъпка,

всеки дъх поемайки си пак

ми напомнят твоята постъпка,

как си тръгна.. Даже и не даде знак.

 

Ти отиде си и не остави

ни бележка, нито обяснение.

Как живота ми след теб да се оправи?

Търся от съдбата аз спасение.

 

Тръгна.. Нищо не остана,

само спомени, сълзи и вопли..

От мъка и не мога аз да стана,

Мен няма вече кой и да ме стопли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...