Спи света забулен в мрака,

в тази страшна тишина.

Спи, а в мен надеждата те чака

и не може да заспи сама.

Страх ме е, че утре сутрин

щом отворя пак очи,

в пролетната светла утрин

мисълта за теб ще ми горчи.

Всяка дреха, всеки спомен

взел от мене цял един живот.

И оставил ме самичък и бездомен..

Без имане, без имот.

Всяка моя нова стъпка,

всеки дъх поемайки си пак

ми напомнят твоята постъпка,

как си тръгна.. Даже и не даде знак.

Ти отиде си и не остави

ни бележка, нито обяснение.

Как живота ми след теб да се оправи?

Търся от съдбата аз спасение.

Тръгна.. Нищо не остана,

само спомени, сълзи и вопли..

От мъка и не мога аз да стана,

Мен няма вече кой и да ме стопли.