Тъгата свърши, избърсах я в очите ми,
но деня е облачен, студен,
по пътя усмивка от дъга видях към дните ми,
но погледнах надолу, вътре някъде във мен.
Бързам, боря се, света за силни е -
примириш ли се във хаоса загиваш.
Локви кални към автобусът водят ме,
"сбогом" казвам ти, в сълзите си заспиваш.
Писмо ти пращам, слънцето залязва,
пиша: "Благодаря ти за нощта!",
слушам песента ни, спомени прокрадва
и сънувам те навън в снега. ...