Без теб
Тъгата свърши, избърсах я в очите ми,
но деня е облачен, студен,
по пътя усмивка от дъга видях към дните ми,
но погледнах надолу, вътре някъде във мен.
Бързам, боря се, света за силни е -
примириш ли се във хаоса загиваш.
Локви кални към автобусът водят ме,
"сбогом" казвам ти, в сълзите си заспиваш.
Писмо ти пращам, слънцето залязва,
пиша: "Благодаря ти за нощта!",
слушам песента ни, спомени прокрадва
и сънувам те навън в снега.
Мисли вплитат ме в косите ти,
все не спираш пред очите ми да плачеш,
от таксито влизам във мечтите ни,
но трудно е да съм до теб, до нас.
Света е луд, боде очите вятър,
ще те забравя задрямал в самолета,
струни все се късат, устните напукват,
ще намеря ли в гора изсечена пътека?
Разделям се от теб, от нас, сърцето диша,
а не спираш пред очите ми да плачеш.
Далеч ще продължа по пътя, не знам дали ще пиша,
а спомням си целувките, обичах те...
© Христо All rights reserved.
