Без теб е само мрак и студ

29 апр. 2008 г., 07:52

Поэзия

812 0 4

Зад очите ми се вижда само мъгла,

душата ми е пълна с облаци тъга.

И от всеки облак дъжд вали,

и всеки облак като луд гърми.

Всяка капка дъжд е моя сълза,

всеки облак сив е моята тъга.

Спуска се тъмна нощта,

за мене няма капка светлина.

Няма луна, нито звезди,

всичко е в траур, за тебе тъжи.

И обсипан целият в тъга,

като луд отново за тебе крещя.

Скитам по улици, мрачни и пусти,

с надежда да открия твоите следи.

Ала дъждът вече всичко изми.

Сядам на студените павета

и започвам за тебе да плача.

Искам да спра, искам да те мразя,

ала не става, просто не мога.

Мразя живота си, но не и теб.

Мразя го, защото не дава да си до мен.

Аз моля те, представи си света,

света без слънчевата светлина.

Изглежда студено и мрачно,

изглежда грозно и сиво.

Виждат се само тъмните сенки

на хора самотно ридаещи.

Молещи се за лъч светлина,

молещи се за капка топлина.

Толкова страшно е всичко това

и за жалост събрано е в моята душа.

Това съм аз, това е моят свят,

А ти...

Ти си слънцето, за което все си мечтая.