Без теб е само мрак и студ
Зад очите ми се вижда само мъгла,
душата ми е пълна с облаци тъга.
И от всеки облак дъжд вали,
и всеки облак като луд гърми.
Всяка капка дъжд е моя сълза,
всеки облак сив е моята тъга.
Спуска се тъмна нощта,
за мене няма капка светлина.
Няма луна, нито звезди,
всичко е в траур, за тебе тъжи.
И обсипан целият в тъга,
като луд отново за тебе крещя.
Скитам по улици, мрачни и пусти,
с надежда да открия твоите следи.
Ала дъждът вече всичко изми.
Сядам на студените павета
и започвам за тебе да плача.
Искам да спра, искам да те мразя,
ала не става, просто не мога.
Мразя живота си, но не и теб.
Мразя го, защото не дава да си до мен.
Аз моля те, представи си света,
света без слънчевата светлина.
Изглежда студено и мрачно,
изглежда грозно и сиво.
Виждат се само тъмните сенки
на хора самотно ридаещи.
Молещи се за лъч светлина,
молещи се за капка топлина.
Толкова страшно е всичко това
и за жалост събрано е в моята душа.
Това съм аз, това е моят свят,
А ти...
Ти си слънцето, за което все си мечтая.
© Владимир Петков All rights reserved.
