Без Теб(на Софи)

9 окт. 2004 г., 19:47

Поэзия

1384 0 2

Ридаеща,самотна стая,
треперещо от студ легло.
Последни мигове догарят
под бяло,мраморно дърво.

А пламъкът едва мъждука
сред сивотата на деня,
свещица в пясъка блещука,
топи се-сякаш във съня.

И гардероб без глас говори,
в главата стонове кънтят,
той чака тя да го отвори-
не ще го стори никой път.

Обвити в мъката прозорци,
учебници,покрити с прах.
И снимки тягостни,и болка
превръщат светлината в страх.

И спомени,и черни рани,
във свити,каменни сърца,
и призрачна душа остава
със нас-до край-и след смъртта...

Без Теб(на Софи)

Свързани произведения

Комментарии

Предложения