Без Теб(на Софи)
Ридаеща,самотна стая,
треперещо от студ легло.
Последни мигове догарят
под бяло,мраморно дърво.
А пламъкът едва мъждука
сред сивотата на деня,
свещица в пясъка блещука,
топи се-сякаш във съня.
И гардероб без глас говори,
в главата стонове кънтят,
той чака тя да го отвори-
не ще го стори никой път.
Обвити в мъката прозорци,
учебници,покрити с прах.
И снимки тягостни,и болка
превръщат светлината в страх.
И спомени,и черни рани,
във свити,каменни сърца,
и призрачна душа остава
със нас-до край-и след смъртта...
треперещо от студ легло.
Последни мигове догарят
под бяло,мраморно дърво.
А пламъкът едва мъждука
сред сивотата на деня,
свещица в пясъка блещука,
топи се-сякаш във съня.
И гардероб без глас говори,
в главата стонове кънтят,
той чака тя да го отвори-
не ще го стори никой път.
Обвити в мъката прозорци,
учебници,покрити с прах.
И снимки тягостни,и болка
превръщат светлината в страх.
И спомени,и черни рани,
във свити,каменни сърца,
и призрачна душа остава
със нас-до край-и след смъртта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велина Всички права запазени
