Без това, което ме убива
Отдавна отминаха приливите,
не чакам вече отливите,
дъждът се смеси със сълзите,
изчезнаха с тежестта на дните.
Изпепелих спомените тъй тежки,
изгорих надеждите - само грешки.
Счупих, крещейки, тягостните окови,
построени от това, което ме отрови.
В сърцето гори силен пожар
и превръща всичко в жар.
По пътя си всичко изпепелява
и нека любов унищожава.
Без остатъци от нея,
без нея нека живея.
Без чувства силни,
без мисли унищожителни.
Боядисах в черно стената,
платих си скъпо цената,
за да не виждам името ти
и не срещам лицето ти.
Изгорих песента любима и позната,
изхвърлих половината сърце в реката.
Дълго чаках този труден момент,
да изчезне не само тягостният спомен...
...
И сега с Усмивка на лице
мога да изкрещя "Забравих те"!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Николова Все права защищены
