alex_f52 (Александра Николова)
81 282
Jun 29, 2010, 11:03 PM

Без това, което ме убива 

  Poetry
896 0 4

Отдавна отминаха приливите,

не чакам вече отливите,

дъждът се смеси със сълзите,

изчезнаха с тежестта на дните.

 

Изпепелих спомените тъй тежки,

изгорих надеждите - само грешки.

Счупих, крещейки, тягостните окови,

построени от това, което ме отрови.

 

В сърцето гори силен пожар

и превръща всичко в жар.

По пътя си всичко изпепелява

и нека любов унищожава.

 

Без остатъци от нея,

без нея нека живея.

Без чувства силни,

без мисли унищожителни.

 

Боядисах в черно стената,

платих си скъпо цената,

за да не виждам името ти

и не срещам лицето ти.

 

Изгорих песента любима и позната,

изхвърлих половината сърце в реката.

Дълго чаках този труден момент,

да изчезне не само тягостният спомен...

...

И сега с Усмивка на лице

мога да изкрещя "Забравих те"!

© Александра Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??