Без угризения... без извинения...
Всеки път след теб си пожелавам да не чувствам нищо...
Всеки път си казвам „За последно е!!!“
Но всеки път, когато ме повикаш, идвам...
Без да мисля... без да питам...
Без угризения... без извинения...
Минаваш като торнадо и опустошаваш всичко в мен...
Никога при мен не оставаш...
И всеки път при мен идваш да се утешаваш...
Късно вечер идваш и рано сутрин си отиваш...
Без угризения... без извинения...
„Ще ти звънна“... „Ще ти пиша“... „Ще се видим“...
Всеки път едно и също е...
Нараняваш ме... Обиждаш ме... Унижаваш ме...
Не мога повече... не искам...
Време е... Тръгвам си...
Без угризения... без извинения!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Иванова Все права защищены
