Без вдъхновение
Давя се в мастилото
на омразата си към самата мен.
Потъвам в недовършените срички,
задраскани до нечетливост думи,
превърнали ме в някой друг -
не мен.
Самотни редове се извисяват
отделени.
Самотни думи - по-ярки и големи.
Не мога да ги свържа,
не успявам
и не искам.
Пак ще ме излъжат, че съм някой друг.
Правилните думи
пак се крият и изгубват.
Мастилото се стича.
С последната капка две думи ще напиша.
Мразя се.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сюзън Смърт Все права защищены
