23.10.2009 г., 0:31 ч.

Без вдъхновение 

  Поезия » Друга
448 0 4

 

Давя се в мастилото
на омразата си към самата мен.
Потъвам в недовършените срички,
задраскани до нечетливост думи,
превърнали ме в някой друг -
не мен.
Самотни редове се извисяват
отделени.
Самотни думи - по-ярки и големи.
Не мога да ги свържа,
не успявам
и не искам.
Пак ще ме излъжат, че съм някой друг.
Правилните думи
пак се крият и изгубват.

 

Мастилото се стича.
С последната капка две думи ще напиша.

 

 


Мразя се.

 

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??