Без вина-виновни
Разкъсаха се жалките ни сходности
и с ехо отшумяват в разстояния,
двусмислено дълбаят ни подробности,
разнищени в лъжовните признания.
Заедно привикнахме със самотата,
в солената утайка на сълзите ни
зараства безпричинно днес вината
в души, от невъзможности преситени.
Боляхме в мълчалива осезаемост,
забравили за първото ни влюбване,
осъдени от любовта за невменяемост,
разтърси ни жестокото събуждане.
Потекоха реки от дните монотонни,
удавихме се в сивите ни страхове
и тръгнахме си без вина - виновни,
с разделените ни спомени на две.
и с ехо отшумяват в разстояния,
двусмислено дълбаят ни подробности,
разнищени в лъжовните признания.
Заедно привикнахме със самотата,
в солената утайка на сълзите ни
зараства безпричинно днес вината
в души, от невъзможности преситени.
Боляхме в мълчалива осезаемост,
забравили за първото ни влюбване,
осъдени от любовта за невменяемост,
разтърси ни жестокото събуждане.
Потекоха реки от дните монотонни,
удавихме се в сивите ни страхове
и тръгнахме си без вина - виновни,
с разделените ни спомени на две.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
