Разкъсаха се жалките ни сходности и с ехо отшумяват в разстояния, двусмислено дълбаят ни подробности, разнищени в лъжовните признания. Заедно привикнахме със самотата, в солената утайка на сълзите ни зараства безпричинно днес вината в души, от невъзможности преситени. Боляхме в мълчалива осезаемост, забравили за първото ни влюбване, осъдени от любовта за невменяемост, разтърси ни жестокото събуждане. Потекоха реки от дните монотонни, удавихме се в сивите ни страхове и тръгнахме си без вина - виновни, с разделените ни спомени на две.
Често пъти ни се случва да сме без вина виновни...Едва ли някой в живота си не е попадал в такава ситуация.Браво, наистина много силно и интересно стихотворение..
Елишка, разплака душата ми ...Нямаш представа колко силно ми въздейства ! Това преживявам в момента и не бих могла да го кажа по-хубаво от теб ! Благодаря ти !!!!!
Тъжно, Елица, много тъжно....Но хубавите моменти са светлината по пътя ни,затова трябва винаги сами да ги търсим и да си ги намираме и в най-малките неща! Желая ти щастие, ти го заслужаваш.
Оглеждам се в стиха ти.Но в крайна сметка всяка една връзка стига дотук.Големият въпрос е дали да продължим така или да се разделим?Твоят отговор даваш,чрез стиха,който си написала великолепно.Възхищавам ти се!
Така е - всеки си тръгва със своята половина от спомените... И остава, може би, въпрос - дали не помним едно и също!?...
...
Поздрави! Благодарение на болката има толкова красиви стихове...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.