Без вяра няма любов

18 окт. 2023 г., 17:09

Поэзия » Любовная, Философская

276 1 3

Прекъснал съм си корена почти.

След мене нищо няма да покълне.

Две хиляди складирани мечти.

(С корици ако някой ги прегърне.)

Така съм го написал лично аз,

животът - този мижав подлизурко,

родил ме уж с разперени крила,

а дал ми див летеж на костенурка.

Впоследствие доказах, че съм птица.

(Понеже падах много от високо.)

И тъкмо се опомня - хоп! Плеснѝца.

Съдбата шамароса ме жестоко.

Не спазвам ни едно ограничение.

Живея на ръба, по интуиция,

и сбъдвам всяко мое въжделение,

със роля на поет във опозиция.

Въобще не посещавам психолог.

Ти вече си ми лична диагноза.

От моите молитви даде Бог,

душата ми за теб в големи дози.

Дали съм полудял? Дори да бях,

попречих ли на някой с лудостта си?

Признавам, как съм всявал много страх,

обичайки, че адски съм "опасен".

Макар да знаеш кътните ми зъби,

ти болката ми в обич я превърна.

Без корен никой няма да ме съди.

Любов от семе с вяра ще покълне!

©тихопат.

Данаил Антонов

05.10.2023

ИнаКалина

2023-10-18T22:19:21+03:00

Бавно се стига най-далече.
Самодива (Вики)

2023-10-18T18:34:42+03:00

Браво! Разпознах се в някои елементи.
ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

2023-10-18T17:25:46+03:00

Прекрасна изповед, Дани! Всичко си заслужава в краткия живот - и падане, и летене, и разочарование, и обичане.... Важно е да не губим вярата!