Без вяра няма любов
Прекъснал съм си корена почти.
След мене нищо няма да покълне.
Две хиляди складирани мечти.
(С корици ако някой ги прегърне.)
Така съм го написал лично аз,
животът - този мижав подлизурко,
родил ме уж с разперени крила,
а дал ми див летеж на костенурка.
Впоследствие доказах, че съм птица.
(Понеже падах много от високо.)
И тъкмо се опомня - хоп! Плеснѝца.
Съдбата шамароса ме жестоко.
Не спазвам ни едно ограничение.
Живея на ръба, по интуиция,
и сбъдвам всяко мое въжделение,
със роля на поет във опозиция.
Въобще не посещавам психолог.
Ти вече си ми лична диагноза.
От моите молитви даде Бог,
душата ми за теб в големи дози.
Дали съм полудял? Дори да бях,
попречих ли на някой с лудостта си?
Признавам, как съм всявал много страх,
обичайки, че адски съм "опасен".
Макар да знаеш кътните ми зъби,
ти болката ми в обич я превърна.
Без корен никой няма да ме съди.
Любов от семе с вяра ще покълне!
©тихопат.
Данаил Антонов
05.10.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
