Без път не се върви.
Дори когато се съберат в очите
всички пътища.
Изгарят ме милиони кръстопъти.
И рушат в краката ми
кръстове.
Без знак не се върви.
Когато със камбаните пропадат
всички църкви.
Напред да продължа - да няма как.
Да съм без вяра.
А да чакам чудо.
Когато разумът не вярва,
Душата ми крещи.
Вериги с катинари тя си няма.
На клади не гори, но ме изгаря.
Вътре.
И пътища в очите ми строи.
Камбанени.
© Ол Все права защищены
Думите ти ме радват!