Без път не се върви.
Дори когато се съберат в очите
всички пътища.
Изгарят ме милиони кръстопъти.
И рушат в краката ми
кръстове.
Без знак не се върви.
Когато със камбаните пропадат
всички църкви.
Напред да продължа - да няма как.
Да съм без вяра.
А да чакам чудо.
Когато разумът не вярва,
Душата ми крещи.
Вериги с катинари тя си няма.
На клади не гори, но ме изгаря.
Вътре.
И пътища в очите ми строи.
Камбанени.
© Ол All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
