9.09.2009 г., 13:37

Без вяра... в очите

954 0 16

 

 

Без път не се върви. 
Дори когато се съберат в очите 
всички пътища. 
Изгарят ме милиони кръстопъти. 
И рушат в краката ми 
кръстове. 

Без знак не се върви. 
Когато със камбаните пропадат 
всички църкви. 
Напред да продължа - да няма как. 
Да съм без вяра. 
А да чакам чудо. 

Когато разумът не вярва, 
Душата ми крещи. 
Вериги с катинари тя си няма. 
На клади не гори, но ме изгаря. 
Вътре. 
И пътища в очите ми строи. 
Камбанени.

 

 



 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ол Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечно благодаря, Галена!
    Думите ти ме радват!
  • Лириката ти е красива и с богати възможности за преоткриване на истините в поетичните ти търсения. Богатата символика на образите, които градиш, дава широк простор за мисъл. Удоволствие ми е да те чета!
  • Благодаря ви!
    На До'... много, много ти благодаря!
  • !!!
  • Когато бие камбаната на Душата ти - целият свят да се смири!
    П.П.Обичам да летя с мисълта ти!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....