9.09.2009 г., 13:37

Без вяра... в очите

953 0 16

 

 

Без път не се върви. 
Дори когато се съберат в очите 
всички пътища. 
Изгарят ме милиони кръстопъти. 
И рушат в краката ми 
кръстове. 

Без знак не се върви. 
Когато със камбаните пропадат 
всички църкви. 
Напред да продължа - да няма как. 
Да съм без вяра. 
А да чакам чудо. 

Когато разумът не вярва, 
Душата ми крещи. 
Вериги с катинари тя си няма. 
На клади не гори, но ме изгаря. 
Вътре. 
И пътища в очите ми строи. 
Камбанени.

 

 



 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ол Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечно благодаря, Галена!
    Думите ти ме радват!
  • Лириката ти е красива и с богати възможности за преоткриване на истините в поетичните ти търсения. Богатата символика на образите, които градиш, дава широк простор за мисъл. Удоволствие ми е да те чета!
  • Благодаря ви!
    На До'... много, много ти благодаря!
  • !!!
  • Когато бие камбаната на Душата ти - целият свят да се смири!
    П.П.Обичам да летя с мисълта ти!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...