9 sept 2009, 13:37

Без вяра... в очите

  Poesía
957 0 16

 

 

Без път не се върви. 
Дори когато се съберат в очите 
всички пътища. 
Изгарят ме милиони кръстопъти. 
И рушат в краката ми 
кръстове. 

Без знак не се върви. 
Когато със камбаните пропадат 
всички църкви. 
Напред да продължа - да няма как. 
Да съм без вяра. 
А да чакам чудо. 

Когато разумът не вярва, 
Душата ми крещи. 
Вериги с катинари тя си няма. 
На клади не гори, но ме изгаря. 
Вътре. 
И пътища в очите ми строи. 
Камбанени.

 

 



 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ол Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечно благодаря, Галена!
    Думите ти ме радват!
  • Лириката ти е красива и с богати възможности за преоткриване на истините в поетичните ти търсения. Богатата символика на образите, които градиш, дава широк простор за мисъл. Удоволствие ми е да те чета!
  • Благодаря ви!
    На До'... много, много ти благодаря!
  • !!!
  • Когато бие камбаната на Душата ти - целият свят да се смири!
    П.П.Обичам да летя с мисълта ти!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...