Без заглавие
Тя е истинска, ако е мълчалива -
подобно стон от болка тлееща;
подобно огън, който не заспива
след поредната любовна среща.
Там вятърът разстила тишината.
И думите живеят някак безотрадно,
увиснали надолу със главата...
Колко ли преди смъртта си страдат?
Присъдата с едно око намига:
нали отдавна всичко е решено?
За правдата все нещо не достига,
щом истината е незащитена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
