Без заглавие
Тя е истинска, ако е мълчалива -
подобно стон от болка тлееща;
подобно огън, който не заспива
след поредната любовна среща.
Там вятърът разстила тишината.
И думите живеят някак безотрадно,
увиснали надолу със главата...
Колко ли преди смъртта си страдат?
Присъдата с едно око намига:
нали отдавна всичко е решено?
За правдата все нещо не достига,
щом истината е незащитена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
