29 мая 2008 г., 14:27

Без заглавие

917 0 10
А може би
съм безполезна,
непотребна дори.
Ах, не е ли жалко?
Толкова млада,
а вече без крила...
Толкова млада,
а без нито една мечта.
А като си спомня каква бях...
Имах толкова желания.
Сега съм слаба...
Нямам сили дори да протегна ръка,
за да те задържа... Теб?!
Да - единствената ми опора... сега..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не е вярно.Бог те обича .Моят скайп е rosemeri999
  • Много е гадно,когато загубиш единствената си опора... Иначе много е хубаво..и много познато (за съжаление)..
  • Надявам се..... (мерсииии)
  • Преди две години и аз пишех точно такива неща... Ще видиш как сама ще вдигнеш гордо глава!
  • Хареса ми! Всичко ще се оправи.. не бъди толкова песимистична!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...