29 may 2008, 14:27

Без заглавие 

  Poesía
745 0 10
А може би
съм безполезна,
непотребна дори.
Ах, не е ли жалко?
Толкова млада,
а вече без крила...
Толкова млада,
а без нито една мечта.
А като си спомня каква бях...
Имах толкова желания.
Сега съм слаба...
Нямам сили дори да протегна ръка,
за да те задържа... Теб?!
Да - единствената ми опора... сега..

© Чар Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не е вярно.Бог те обича .Моят скайп е rosemeri999
  • Много е гадно,когато загубиш единствената си опора... Иначе много е хубаво..и много познато (за съжаление)..
  • Надявам се..... (мерсииии)
  • Преди две години и аз пишех точно такива неща... Ще видиш как сама ще вдигнеш гордо глава!
  • Хареса ми! Всичко ще се оправи.. не бъди толкова песимистична!
  • Мерси.....
  • Поздравления за стиха! И да знаеш, че далеч не си безполезна...Ако беше така,най-малкото, нямаше сега да чета това! Успех!!!
  • Ех , тази мъка ни убива
  • За да е пълен с оптимизъм и усмивки, трябва да има и причина ! Мерси все пак..
  • Абе какви са тия стихове на 15 години?!
    Чакам следващия ти стих, и го искам пълен с оптимизъм и усмивки!!!
Propuestas
: ??:??