Без заглавие

Поэзия » Другая

501 0 14

***

Душата ми – вятър подгонен

по острия ръб на вълната.

Ту волно нагоре се носи,

ту плахо докосва водата.

Духът ми – сто впрегнати коня,

незнайно кога път поели.

със сигурност търсят за мене

пространство до днес невидяно...

Объркало свойта посока

между духа и душата,

тялото в тях се прелива.

Пробуждат се пак сетивата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Хареса ми. Ние се разхождаме в тялото, чувстваме с душата си, а духът ни витае- там някъде - оттатък! Поздрав!

2015-04-04T22:14:44+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Василена, Ангел, Кръстина, Ели, Стефан - благодаря ви, добри приятели, че се отбихте и при мене! Радвам се на позитивните ви коментари
и вниманието, с което ме удостоявате!
Поздравление и приятни празници на всички!
Бог щедро да ви благослови!

2015-04-04T17:24:51+03:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

С Младен Мисана, много ми хареса, уникален стих!
Поздрави и от мен за оригиналната поетеса!

2015-04-04T11:34:59+03:00
aap (Ангел)

Здравей Тони прозвуча ми като трите превъплащения на Духа!Или /ОТЦА, СИНА, СВЕТИЯ ДУХ!!!/Поздрави приятелко за хубавия стих!!!Хубава Цветница ти пожелавам!!!

2015-04-04T11:16:11+03:00
yogimax (Василена Т)

Хубаво, поздрави!

2015-04-04T09:48:29+03:00