Без заглавие

Apr 3, 2015, 8:33 AM

Poetry » Other

414 0 14

***
Душата ми – вятър подгонен
по острия ръб на вълната.
Ту волно нагоре се носи,
ту плахо докосва водата.
Духът ми – сто впрегнати коня,
незнайно кога път поели.
със сигурност търсят за мене
пространство до днес невидяно...
Объркало свойта посока
между духа и душата,
тялото в тях се прелива. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Без заглавие

Want to read more?

Random works