***
Душата ми – вятър подгонен
по острия ръб на вълната.
Ту волно нагоре се носи,
ту плахо докосва водата.
Духът ми – сто впрегнати коня,
незнайно кога път поели.
със сигурност търсят за мене
пространство до днес невидяно...
Объркало свойта посока
между духа и душата,
тялото в тях се прелива.
Пробуждат се пак сетивата.
© Стойна Димова All rights reserved.