***
Душата ми – вятър подгонен
по острия ръб на вълната.
Ту волно нагоре се носи,
ту плахо докосва водата.
Духът ми – сто впрегнати коня,
незнайно кога път поели.
със сигурност търсят за мене
пространство до днес невидяно...
Объркало свойта посока
между духа и душата,
тялото в тях се прелива.
Пробуждат се пак сетивата.
© Стойна Димова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
