В момента ще прибягна до писаното слово,
римувано, премерено, не пак, а пак отново,
защото ми е тежко, защото ми е тъжно,
а точно в този ден това ми е ненужно.

Простете, че товаря ви с душевните си рани,
навярно и от вас те ще останат неразбрани,
но, знаем - щом човек излее си душата,
избистрят му се мислите объркани в главата.

В модерните държави, които са развити,
не страдат сам-сами, зад думичките скрити,
а ходят доста често на психодиалози
при лекар-терапевт, не при този и при онзи!

Обаче, да ви кажа, това се случва там;
при мен не е така, и срам или не срам,
с приятелка се виждаме на чашка-две... кафе,
поплачем си на рамото и стане ни добре!

Но тя е днес на работа, оказах се сама,
а в сълзи и стенания е моята душа,
във рими ще призная, че днес ми е унило -
зад облаците слънцето навярно се е скрило.

Това веднага значи идва да покаже,
че може да съм скръбна, отчаяна съм даже,
но рано или късно пак слънце ще изгрее,
днес тъжна съм, но утре сърцето ми ще пее!