Безадресно
Всяка есен си сменям адреса.
Къща търся, със задна врата.
Дъб висок, щом реша да се беся.
И поле щом с метла полетя.
И танцувам с листата, до тъмно,
с хризантеми в косите. И знам,
изведнъж, без петли ще се съмне,
хоризонтът ще води натам,
дето някаква луда живее.
Без тревоги, заблуди и скръб.
На метлата лети и си пее
и се беси на стария дъб.
И шушукат: "Пишман поетеса...
Има котешки девет души."
Затова регулярно се беся.
А смъртта ми адресът греши...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
