18 янв. 2016 г., 17:36

Безбрежност

479 0 1

Рисувах се, някъде по водата,
и себе си в водовъртеж прелях,
и подарих на тишината,
последния догарящ страх.

 

По ветровете се описах,
с перо, с невидимо мастило,
и някъде, в безкрая, се улисах,
и разума стана безсилен…

 

Не виждам вече бреговете,
живея насред океан.
Не пращайте фар да ми свети.
Ураган ме пази там,

 

където другите не стъпват.
Аз вечно бягам от света.
Дом не търся, за завръщане.
Дете съм на безбрежността.

 

 

17.01.2016г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обсебващо е това усещане за свобода и непринадлежност...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...