Безбрежност
Рисувах се, някъде по водата,
и себе си в водовъртеж прелях,
и подарих на тишината,
последния догарящ страх.
По ветровете се описах,
с перо, с невидимо мастило,
и някъде, в безкрая, се улисах,
и разума стана безсилен…
Не виждам вече бреговете,
живея насред океан.
Не пращайте фар да ми свети.
Ураган ме пази там,
където другите не стъпват.
Аз вечно бягам от света.
Дом не търся, за завръщане.
Дете съм на безбрежността.
17.01.2016г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
