Безбрежност

Jan 18, 2016, 5:36 PM

Poetry » Other

5.0 / 1

359 0 1

Рисувах се, някъде по водата,
и себе си в водовъртеж прелях,
и подарих на тишината,
последния догарящ страх.
По ветровете се описах,
с перо, с невидимо мастило,
и някъде, в безкрая, се улисах,
и разума стана безсилен…
Не виждам вече бреговете,
живея насред океан.
Не пращайте фар да ми свети.
Ураган ме пази там, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

ИЗБРАНО 2022
Stella anima

paint me a nebula in the dreams where everything seems so bright and distant. gift me with stars ......
Walking slowly

Walking slowly… through the burnt down trees I sing softly, I sing… a Gothic song in the lees I can’...
Fully Empty

I walked without a path or reason for far too many pointless days. With the slow passing of each sea...

More works »