helpmepaintthestars (Слънчоглед)
103 725
7 авг. 2016 г., 10:43

Безчувствено 

  Поэзия
417 0 9

Лудувам,

притичвам,

събличам

тревогите,

самотата,

душата-

същинска

архитектура-

остроумничи,

взира се,

трогва се,

тръгва си,

връща се.

Бяла, чуплива

като порцелан,

върти се 

в ръце

на сладкодумни лъжци,

освободили се

от страх.

 

В трето лице приказват,

„Саймън каза”,

кой се подчини?

Предразсъдъците

разкъсват ги,

стържат по  стоманения им корпус,

с ключа, дал отговор.

Победени,

но не предали се,

страхопочитание събрали си,

сякаш са ледени късчета

след градушка.

Разтопили се,

разслоили се,

но кой последни сълзи

за тях ще рони?

 

© Слънчоглед Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??