Безчувствено
Лудувам,
притичвам,
събличам
тревогите,
самотата,
душата-
същинска
архитектура-
остроумничи,
взира се,
трогва се,
тръгва си,
връща се.
Бяла, чуплива
като порцелан,
върти се
в ръце
на сладкодумни лъжци,
освободили се
от страх.
В трето лице приказват,
„Саймън каза”,
кой се подчини?
Предразсъдъците
разкъсват ги,
стържат по стоманения им корпус,
с ключа, дал отговор.
Победени,
но не предали се,
страхопочитание събрали си,
сякаш са ледени късчета
след градушка.
Разтопили се,
разслоили се,
но кой последни сълзи
за тях ще рони?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слънчоглед Все права защищены
