Безчувствено
Лудувам,
притичвам,
събличам
тревогите,
самотата,
душата-
същинска
архитектура-
остроумничи,
взира се,
трогва се,
тръгва си,
връща се.
Бяла, чуплива
като порцелан,
върти се
в ръце
на сладкодумни лъжци,
освободили се
от страх.
В трето лице приказват,
„Саймън каза”,
кой се подчини?
Предразсъдъците
разкъсват ги,
стържат по стоманения им корпус,
с ключа, дал отговор.
Победени,
но не предали се,
страхопочитание събрали си,
сякаш са ледени късчета
след градушка.
Разтопили се,
разслоили се,
но кой последни сълзи
за тях ще рони?
© Слънчоглед All rights reserved.
