helpmepaintthestars (Слънчоглед)
103 725
7.08.2016 г., 10:43 ч.

Безчувствено 

  Поезия
414 0 9

Лудувам,

притичвам,

събличам

тревогите,

самотата,

душата-

същинска

архитектура-

остроумничи,

взира се,

трогва се,

тръгва си,

връща се.

Бяла, чуплива

като порцелан,

върти се 

в ръце

на сладкодумни лъжци,

освободили се

от страх.

 

В трето лице приказват,

„Саймън каза”,

кой се подчини?

Предразсъдъците

разкъсват ги,

стържат по  стоманения им корпус,

с ключа, дал отговор.

Победени,

но не предали се,

страхопочитание събрали си,

сякаш са ледени късчета

след градушка.

Разтопили се,

разслоили се,

но кой последни сълзи

за тях ще рони?

 

© Слънчоглед Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??