Безчувствено
Лудувам,
притичвам,
събличам
тревогите,
самотата,
душата-
същинска
архитектура-
остроумничи,
взира се,
трогва се,
тръгва си,
връща се.
Бяла, чуплива
като порцелан,
върти се
в ръце
на сладкодумни лъжци,
освободили се
от страх.
В трето лице приказват,
„Саймън каза”,
кой се подчини?
Предразсъдъците
разкъсват ги,
стържат по стоманения им корпус,
с ключа, дал отговор.
Победени,
но не предали се,
страхопочитание събрали си,
сякаш са ледени късчета
след градушка.
Разтопили се,
разслоили се,
но кой последни сълзи
за тях ще рони?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слънчоглед Всички права запазени
