С окови железни
оковах доброволно и тази стена.
Не чакам аз вече възмездие,
погребах тук всеки цвят,
всеки вик „свобода!”.
С черно-бял бензин сега те поливам,
захвърлям и пламъка гневно по теб.
Омраза и обич завинаги сливам,
незряща за мрачното сиво небе.
Изгаряй, но аз не ще се обърна!
Защо ми е да гледам как страстно горят
всяко чувство, наето - невърнато, ...