Безцветна
976
0
0
С окови железни
оковах доброволно и тази стена.
Не чакам аз вече възмездие,
погребах тук всеки цвят,
всеки вик „свобода!”.
С черно-бял бензин сега те поливам,
захвърлям и пламъка гневно по теб.
Омраза и обич завинаги сливам,
незряща за мрачното сиво небе.
Изгаряй, но аз не ще се обърна!
Защо ми е да гледам как страстно горят
всяко чувство, наето - невърнато,
всяка тухла, с коят' те градях.
Не искам да ви притежавам повече,
неща и вещи; скапан материален свят,
в който без да искам съм въвлечена,
ето, подарявам ти последния си цвят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Борисова Всички права запазени
