16 сент. 2008 г., 07:32

Безцветни

1.2K 0 3

В забързаните дни вървиме черно-бели,

потънали във грижи и във суета,

прегърнали отхвърлени проблеми,

протягаме ръцете към света.

 

Загребваме живота със надежда,

а празни шепи вадим от калта,

потъваме в отворената бездна

на отчаяние и глуха самота.

 

Обличаме си цветни дрехи,

а душите, лишени от цвят,

наслаждаваме се на чужди успехи,

но сърцата ни те не тешат.

 

С яд и злоба кълнем си съдбата,

а животът е прост кръговрат,

за избледнялото вземаш палитрата,

и му връщаш желания цвят!

 

 

 

p.s. Повярвайте в себе си!

                       Всеки сам управлява живота си!

                                                         ВСИЧКО Е ПОПРАВИМО!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвена Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....