16 сент. 2008 г., 07:32

Безцветни

1.2K 0 3

В забързаните дни вървиме черно-бели,

потънали във грижи и във суета,

прегърнали отхвърлени проблеми,

протягаме ръцете към света.

 

Загребваме живота със надежда,

а празни шепи вадим от калта,

потъваме в отворената бездна

на отчаяние и глуха самота.

 

Обличаме си цветни дрехи,

а душите, лишени от цвят,

наслаждаваме се на чужди успехи,

но сърцата ни те не тешат.

 

С яд и злоба кълнем си съдбата,

а животът е прост кръговрат,

за избледнялото вземаш палитрата,

и му връщаш желания цвят!

 

 

 

p.s. Повярвайте в себе си!

                       Всеки сам управлява живота си!

                                                         ВСИЧКО Е ПОПРАВИМО!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвена Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...