16.09.2008 г., 7:32

Безцветни

1.2K 0 3

В забързаните дни вървиме черно-бели,

потънали във грижи и във суета,

прегърнали отхвърлени проблеми,

протягаме ръцете към света.

 

Загребваме живота със надежда,

а празни шепи вадим от калта,

потъваме в отворената бездна

на отчаяние и глуха самота.

 

Обличаме си цветни дрехи,

а душите, лишени от цвят,

наслаждаваме се на чужди успехи,

но сърцата ни те не тешат.

 

С яд и злоба кълнем си съдбата,

а животът е прост кръговрат,

за избледнялото вземаш палитрата,

и му връщаш желания цвят!

 

 

 

p.s. Повярвайте в себе си!

                       Всеки сам управлява живота си!

                                                         ВСИЧКО Е ПОПРАВИМО!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвена Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...