4 окт. 2009 г., 15:35

Бездомна любов

1.1K 0 2

Бездомна любов

Душата ми е извор
неизплакани сълзи...

Дръзнах да обичам!
Любовта ми бе
огнена клада;
любовта ми бе
безмълвен стон...
любовта ми бе ад.
Любовта ми е мъртва.
Не мразя.
Не ридая.
А отново те
очаквам,
любов!


Очаквах те дълго,
очаквах те вечност.
Има те, знам!
Но защо ли само
вятърът ме прегръща?
Има те знам!
Но защо ли само
слънцето ме целува?
Има те, знам!
Но защо ли само
луната споделя
самотните ми нощи?...

Нощен призрак е
бездомната ми любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лиляна Стойчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Деси,да права си - домът на любовта е нашите сърца.
    Но в момента сме в очакване аз и любовта и търсим нова стряха,за това може би.
    Аз съм подвластна на емоцията си в момента когато пища,и не редактирам..Ако мислити ми са хаотични,противоречиви и стихът се ражда така..
  • Очаквай я, ще се появи пак.
    Поздрав и от мен!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...