Душата ми е извор
неизплакани сълзи...
Дръзнах да обичам!
Любовта ми бе
огнена клада;
любовта ми бе
безмълвен стон...
любовта ми бе ад.
Любовта ми е мъртва.
Не мразя.
Не ридая.
А отново те
очаквам,
любов!
Очаквах те дълго,
очаквах те вечност.
Има те, знам!
Но защо ли само
вятърът ме прегръща?
Има те знам!
Но защо ли само
слънцето ме целува?
Има те, знам!
Но защо ли само
луната споделя
самотните ми нощи?...
Нощен призрак е
бездомната ми любов...
© Лиляна Стойчева Всички права запазени
Но в момента сме в очакване аз и любовта и търсим нова стряха,за това може би.
Аз съм подвластна на емоцията си в момента когато пища,и не редактирам..Ако мислити ми са хаотични,противоречиви и стихът се ражда така..