Бездомник
Бездомник
Всеки ден седиш на входа,
гледаш с навлажнени, жалостни очи,
молиш хората да ти помогнат,
някой минувач дано те съжали.
Якето ти е мръсно, овехтяло,
спиш в къща от картон,
нямаш свое топло одеяло,
нямаш близки и подслон.
Живееш от хорска милостиня,
задоволяваш се дори на къшей хляб,
за тебе няма празник и поминък,
обвит в самота е твоят свят.
Няма в трудност към кого да се обърнеш,
сам си в тишината и студа,
душата ти е тъжна, празна,
а някога не бе така.
Изпод овехтелите ти дрехи
крие се сърце невинно и добро,
но как останалите да те разбират,
като отхвърлен си от собственото общество.
Дали съдба е или неволя,
животът обрече те на нищета,
безпътен и без капка воля,
подаваш шапка за поредната пара.
И днес край теб минавам,
със стотинка да помогна на човека в беда,
не можем просто да се правим, че те няма,
на твое място утре може да съм аз!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© fervor Все права защищены
