Безглаголно
Час... минута... миг от вечността...
Стон... въздишка... паднала сълза...
Жест и поглед... малък феномен...
Звук, момент – гръм сред слънчев ден.
Чувства, прах, забързан малък град,
чувства-прах в храм като палат.
Корен мек, момент и, силен ствол
в почва, пръст, в живота гол.
Няма плод без семе малко,
няма радост без неволи.
Край дотук на всичко жалко,
край на тежките окови.
Буква, ред – отново участ,
Свят без ред – велика глупост!
Страст, дует – живот на любовта,
нито със мечти горчиви, нито с падаща звезда.
Израз, формула, житейската конкретика –
знак, баланс... любовна аритметика.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мирослав Димов Морис Джордан Все права защищены
