May 11, 2019, 7:08 PM  

Безглаголно

  Poetry » Love
1.1K 0 3

Час... минута... миг от вечността...

Стон... въздишка... паднала сълза...

Жест и поглед... малък феномен...

Звук, момент – гръм сред слънчев ден.

 

Чувства, прах, забързан малък град,

чувства-прах в храм като палат.

Корен мек, момент и, силен ствол

в почва, пръст, в живота гол.

 

Няма плод без семе малко,

няма радост без неволи.

Край дотук на всичко жалко,

край на тежките окови.

 

Буква, ред – отново участ,

Свят без ред – велика глупост!

Страст, дует – живот на любовта,

нито със мечти горчиви, нито с падаща звезда.

 

Израз, формула, житейската конкретика –

знак, баланс... любовна аритметика.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослав Димов Морис Джордан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...