Безгневно утро
Гняв,
породен от тъгата в проклятието.
Гняв,
но смекчен от кръста на разпятието.
Гняв,
претопен в любовта на обятието.
Гняв,
неприсъщ и несъществуващ вече.
Гняв,
останал нероден дори, някъде далече.
И НеГняв,
стопил една сълза пресъхнала в самотната вечер.
А те Обичах...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вечерница или Зорница Все права защищены
