Mar 27, 2008, 11:03 PM

Безгневно утро 

  Poetry
464 0 8

 

 

 

   Гняв,

породен от тъгата в проклятието.

   Гняв,

но смекчен от кръста на разпятието.

   Гняв,

претопен в любовта на обятието.

   Гняв,

неприсъщ и несъществуващ вече.

   Гняв,

останал нероден дори, някъде далече.

   И НеГняв,

стопил една сълза пресъхнала в самотната вечер.

 

                А те Обичах...

 

 

 

© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??