Безгрижно детство
Тичам пак с филия във ръка
и камъни прескачам, сякаш бездни.
Чакат ме за лудории цялата тайфа
и у дома до късно няма да си влезем.
Ще бъда пак стражар,
а после от апашите ще мина.
Дама ще чертая върху тротоар
и ще обера съседската къпина.
Коленете ли? Целите са в рани!
Но дърветата зоват към свойте върхове.
Щом падне мрак,
ловим светулки във буркани
и баба идва пак,
насила да ме прибере.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Галина Кръстева Все права защищены
