Безгрижно детство

15 июл. 2020 г., 07:17

Поэзия

1234 1 4

Тичам пак с филия във ръка

и камъни прескачам, сякаш бездни.
Чакат ме за лудории цялата тайфа
и у дома до късно няма да си влезем.

Ще бъда пак стражар,
а после от апашите ще мина.
Дама ще чертая върху тротоар
и ще обера съседската къпина.

Коленете ли? Целите са в рани!
Но дърветата зоват към свойте върхове.
Щом падне мрак,

ловим светулки във буркани
и баба идва пак,
насила да ме прибере.

Произведение участвует в конкурсе: