Безименен

Сама съм и крещя:
Моля те, помогни ми!
Падам...
Моля те, подай ми ръка!
Умирам...
Не е ли по-хубаво
да се усмихнеш, преди
да се запознаеш със смъртта?
Моля те, не си отивай!
Падам заради теб!

Всичко започва отначало,
щом отворя очи,
теб те няма.
Раната е по-дълбока
и кърви по-силно.
Сама съм,
  падам...
Защо ме остави?

Мракът ме обгръща, къде си ти?
Къде е светлината?
Ослепявам ли?
Тишината ме влудява.
 Оглушавам ли? 
 Убиваш ме...

Минаваш през мен, като стрела,
пронизала безпомощна сърна,
оставяш кървави следи и никога не се обръщаш,
за да провериш за жертви,
ти си убеден, че има!

Падам в тъмнината,
но не се бой!
С мен е самотата,
за да прави компания
на тишината и мрака.