Безименният

Зад чужда крепост,

        зад чужда сянка,

все едно - порутена къщурка -

една нестинарка в жаравата

                                        върви.

За нея трябвало да дойде

                                     Крилатият,

не на птица, не на кон,

един на нея бил наречен -

                          Безименният.

Заспала, спотаена и красива,

в мъглите на един взор

                                       се свива;

от прахта в очите залутана била

и в своя бяг подминала

                         слънчевото цвете.