Зад чужда крепост,
зад чужда сянка,
все едно - порутена къщурка -
една нестинарка в жаравата
върви.
За нея трябвало да дойде
Крилатият,
не на птица, не на кон,
един на нея бил наречен -
Безименният.
Заспала, спотаена и красива,
в мъглите на един взор
се свива;
от прахта в очите залутана била
и в своя бяг подминала
слънчевото цвете.
© ДИМА All rights reserved.