17 июл. 2006 г., 22:20

Безименно

667 0 0


Понесох те в сърцето си
като спомен, мълчалива сълза,
опарила лицето ми,
като красива шеметна мечта.

Ти разцъфна в душата ми -
мъничко крехко цветче
и заплете в косата ми
пъстро китно венче.

Пусна корени към сърцето ми,
усетих тяхната мощ и сила
С надежда се взрях в лицето ти,
превърни ги в нежна свила.

................................

Оплети ме в мрежите си цяла!
Ще се мятам - риба на сухо.
И помни, че няма раздяла.
остави ветровете да духат.


14.05.2000г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...