17 июл. 2006 г., 22:20

Безименно

668 0 0


Понесох те в сърцето си
като спомен, мълчалива сълза,
опарила лицето ми,
като красива шеметна мечта.

Ти разцъфна в душата ми -
мъничко крехко цветче
и заплете в косата ми
пъстро китно венче.

Пусна корени към сърцето ми,
усетих тяхната мощ и сила
С надежда се взрях в лицето ти,
превърни ги в нежна свила.

................................

Оплети ме в мрежите си цяла!
Ще се мятам - риба на сухо.
И помни, че няма раздяла.
остави ветровете да духат.


14.05.2000г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...